Пострадал пътник в градския транспорт

В случай, че сме пострадали при инцидент в градския транспорт, имаме право на обезщетение за претърпените от нас имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от дата на причиняване на вредите до окончателното изплащане, както и да ни бъдат възстановени всички направени по заведеното дело разноски.

Следва да сме наясно, че превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и разтоварването на багажите.

Подобни инциденти често се съпроводени с прилошаване, загуба на съзнание, задух и остри болки от страна на пострадалите, които обикновенно водят до невъзможността за адекватна реакция и спазване на всички стъпки за защита на правата ни като пострадали. Законодателят е съобразил именно тези обстоятелства, като е вменил ред задължения от страна на водачите на превозните средства.

Дори простото падане само на един пътник в автобус (било поради рязкото спиране на превозното средство или друга причина), то е налице пътнотранспортно произшествие. В подобен случай, водачът е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. А когато при произшествието са пострадали хора:

- да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;

- да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи;

- до пристигането на органите на МВР, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;

- да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието, както и да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;

- да регистририра събитието в ежедневното сведение за работата на масовия градски транспорт;

- да попълни пътен лист по образец, който да предостви на пострадалия, като изиска от него писмено да заяви, че желае или отказва бърза помощ, има или няма претенции към него;

- при поискване от участниците в инцидента, да даде данни най-малко за самоличността си.
Водачът на автобуса е длъжен не само да следи дали пътниците са успели да седнат на местата си и са предприели действия по безопасното си превозване, но също така и движението по пътя, по който се движи. Водачът не бива при никакви обстоятелства да извършва резки маневри, да тръгва и да спира рязко, дори и за да избегне евентуално ПТП, той отново следва внимателно да прецени ситуацията и да не натиска рязко спирачка с оглед особено тежката масата на автобуса, която е предпоставка за екстремно бързото му спиране, а най-вече обикновенно многото пъртници в него, голяма част от тях на възраст и с тежки здравословни пробели и особено големите поражения, които може да причини, дори и в сравнение с това ако не натисне рязко спирачка и причини друго ПТП.

Разбирасе, като пътници, съгласно чл. 135 от Закона за движение по пътищата, ние сме длъжни да изпълняваме указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство. Често обаче указания са несъобразени със закона и ни излагат на опасност. Такова указание, например, би могло да бъде дадено на табела, непосредствено зад водача, с надпис: „Билети и проверка на карти при шофьора“ (когато в автобуса няма кондуктор). Тъкмо заради това обикновенно при спиране на автобусна спирка водачите отварят първа врата на автобуса, най-близката до водача, за да може пътниците своевременно да покажат картите си. В подобен случай ако водачът не отвори първа врата, на пътниците би се наложио придвижване от задните врати до водача за предствяне на картите си, а водачът следва да ги изчака да се придвижат до него преди да потегли или поне да се хванат за дръжка или седнат, в противен случай - при инцидент, макар и пътникът да се е придвижвал в превозното средство по време на движение, то не следва да е налице съпричиняване от страна на пострадалия пътник (важен момент при отчитане на размера на обезщетението).

За да упражним правата си на пострадали при инцидент в градския транспорт, не е непременно необходимо събитието да е регистрирано в ежедневното сведение за работата на масовия градски транспорт, защото водача на превозното средство е този, който е задължен да подаде сигнал за пострадал пътник, да спре автобуса и да изчака контролните органи. Макар и да не разполагаме с констаривен протокол за пострадало лице при ПТП, не трябва да униваме, защото като пострадало при ПТП лице, ние нямаме задължение дори да участваме при регистриране на настъпилата злополука и не следва на отговаряме за неизпълнение на чужди задължения. Без особено значение е и самоличността на виновния водач на автобуса, а е достатъчно да знаем превозвачът (автобусната компания), който отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и разтоварването на багажите.

В тези случаи разполагаме с ред възможности да защитим нашите права и да получим справедливо обезщетение за претърпените от нас имуществени и неимуществени вреди. От една страна – на осование чл. 369 от ТЗ превозвачът е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и разстоянието, а от друга – съгласно чл. 49 от ЗЗД - този, който е възложил на друго лице някаква работа (фирамта-превозвач по автомобилния транспорт), отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Накрая, но не на последно място, на онование чл. 45 ЗЗД - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а вината се предполага до доказване на противното.