Оспорване на отказ за образуване на досъдебно производство

Често жертвите на престъпления, макар и сигнализирали надлежно органите на реда, получават отказ за по-нататъшна намеса от страна на прокуратурата. Наименованието на актът е постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, а причината - липсват данни за извършено престъпление от общ характер. Въпреки очевадните данни за самите потърпевши, мнозинството губят надежда и оставят нещата така. А какво бихме могли да сторим в подобна ситуация?

Когато сме се обърнали към полицията или прокуратурата и е образувана преписка, извършена е проверка, но сме получили отказ за образуване на досъдебно производство, с какви права разполагаме?

Първо, следва да сме наясно, че прокурорските постановления, с които се отказва образуване на досъдебно производство, дори и да не изрично посочено в тях, на общо основание подлежат на оспорване пред по-горестоящата прокуратура.

Дори и всичките прокуратури да са ни отказали образуване на досъдебно производство, разполагаме с още ред възможности. Допустимо би било да депозираме нова жалба, тъй като по своята същност постановлението за отказ да се образува досъдебно производство не е от категорията актове, които се ползва с последиците на неотменимостта. Последната се извлича посредством чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, който забранява дублирането на отделни наказателни процедури спрямо едно и също лице за едно и също деяние, само когато едната от тях е приключила с влязъл в сила акт, т. е. лицето е било окончателно оправдано или осъдено, съгласно наказателната процедура на държавата.

Не такава е целта на предварителната проверка (досъдебно производство). Нейната цел е да се съберат достатъчно данни за извършено престъпление, за да се повдигне обвинение. Тази проверка не може да бъде приравнена на наказателно или на административнонаказателно производство, в хода и не се извършват следствени действия, не се събират доказателства, а събраната информация няма процесуална стойност. Същата е необходимо отново да се събере и провери, но вече чрез способите в НПК, още повече, че тя не приключва с налагане или дори с предложение за налагане на конкретно наказание.

В този смисъл не може постановлението за отказ да се образува досъдебно производство да се приравнява с правните последици на постановлението за прекратяване на наказателното производство, което вече попада в обхвата на закрилата, предоставена от чл. 4 от Протокол № 7. Закрилата всъщност представлява забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние като класически принцип на наказателнопроцесуалното право, за да не се допусне повторение на приключили наказателни процедури.

Прокурорското постановление, с което се отказва образуване на досъдебно производство, няма характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧ, съобразно критериите "Е.“ и очевидно не попада в обхвата на закрилата, предоставена от чл. 4 от Протокол № 7.

Когато прокуратурата ни е отказала образуане на досъдебно производство, не бива да се отказваме. Напротив, редно е да използваме възможностите, с които разполагаме по пътя към възмездието. Справедливо е виновното лице да бъде подведено под наказателна отговорност в името на това да се поправи и превъзпита към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него относно извършването на други подобни деяния и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.