Медиация

Какво представлява медиацията?
Медиацията е един от видовете способи/методи за алтернативно разрешаване на спорове. Това е процедура, в която трето неутрално лице /медиатор/ улеснява процеса на обсъждания между две или повече страни, с цел да ги подпомогне в разрешаването на проблемите им и постигане на спогодба. Задачата на медиатора е да подпомогне комуникацията между страните, да им съдейства за идентифицирането на истинските спорни въпроси и дефинирането на техните интереси и да генерира мнения за решаване на спора. При медиацията страните сами стигат до взаимно приемливо решение, третото лице остава неутрално относно резултата.

За кого е подходяща медиацията?
Медиацията е подходяща почти за всички видове спорове и е ефективна дори и на по- късен етап от спора. Приложното и поле е изключително широко и обхваща: граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, включително когато са трансгранични.

С оглед особеността на взаимоотношенията и социалната важност на семейните ценности, както и предвид растящия брой семейни спорове и по специално тези вследствие на фактическа раздяла или развод, наред с пагубните последици от конфликтите за семействата, семейните са може би споровете, които са най-подходящи за разрешаване чрез медиация.

Семейната медиация се занимава основно със спорове, възникващи между членовете на едно емейство, като е прието, че всички аспекти на семейните спорове трябва да са открити за обсъждане по време на производство по медиация. Медиацията при фактическа раздяла и развод обикновено има за предмет спорове, свързани с:
• Упражняване на родителските права: къде и с кого трябва да живее детето
• Право на достъп до децата: възможните контакти на детето с родителя, който вече не живее постоянно с детето, както и с други близки членове на семейството, като бабата или дядото
• Икономически въпроси: наличните парични средства, движимите и недвижими вещи и начините, по които те могат да бъдат разделени между родителите, с цел да се осигури материалното им положение и посрещането на съответни техни нужди след развода; принадлежността и/или предоставянето на семейното жилище и разпределянето на покъщнината.

По време на производството по семейна медиация може да се обсъждат и да се постигат споразумения относно факултативните изисквания по чл.51, ал.1 от СК, при развод по взаимно съгласие /местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име/, а така също и по други последици на развода, като образованието и грижата за здравето на децата, контакта на децата с по-широк кръг от роднини и др..

Продължителните и взаимосвързани отношения между съпрузи, съпътствани от емоционални и междуличностни отношения, в които чувствата могат да засилят неприятностите или да замаскират истинската същност на конфликтите и разногласията, отражението върху другите членове на семейството и особено децата - съвкупно правят семейните спорове особено чувствителни и специфични, за които медиаторът следва да обърне особено внимание и да подходи с висок професионализъм. Най-малкото, медиаторът следва да:
• информира страните за възможността те да използват брачни консултации или други форми на консултиране, като средство за разрешаване на брачните си и семейните си проблеми
• обръща специално внимание на благополучието и най значимите интереси на децата, да окуражава родителите да съсредоточат усилията си върху нуждите на децата, и трябва да напомня на родителите за първостепенна им отговорност за благополучието на децата и нуждата да информират и да се консултират с децата си
• обръща особено внимание на това дали е имало или е възможно да има за в бъдеще прояви на насилие между страните, както и ефектът, който то може да има върху позициите за преговаряне на страните, и следователно трябва да прецени дали процесът на медиация е уместен при такива обстоятелства
• да предоставя юридическа информация, ако това е било поискано или е било счетено за уместно по време на производството по медиация, но не може да дава юридически съвети, тъй като това е в противоречие с едни от основните принципи на медиацията - безпристрастността. Предоставянето на информация съдържа елемент на поддържане на безпристрастно отношение към двете страни. Информацията се предоставя като инструмент, без каквото и да било съветване как да се използва. Например медиаторът може да уведоми страните, че постигнатата от тях спогодба за уреждане на отношенията им след брака може да се представи за одобрение пред съда. За разлика от предоставянето на информация, даването на съвети включва оценка на определени обстоятелства и препоръка за конкретна посока на действие. Задача на адвокатите е да предоставят и двете – и юридическа информация, и юридически съвети, и в този смисъл, адвокатите и медиаторите имат допълващи се роли. Медиаторът, ако счете за необходимо, препоръчва на страните да се обърнат за юридически съвет към адвокат, който е обучен точно за това - да препоръчва действия, които защитават в най-голяма степен интереса на страната. Внимание следва да се обърне на поверителността. Това е “привилегия“, която принадлежи на страните, а не на медиатора или на производството. С промените в ГПК, в сила от 1 март 2008г. поверителността е защитена в значително по-голяма степен, тъй като медиаторът може да откаже да свидетелства. При медиацията по семейни спорове следва да се има предвид, че най-значимите интереси на детето и неговото благополучие имат приоритет над поверителността. В този случай страните трябва да бъдат предупредени, че за защитата на интересите на детето, медиаторът може да приеме да свидетелства. Условията при които това може да стане, обикновено се определят между медиатора и страните в споразумението за медиация

Интерес представлява и медиацията по административни спорове, особено, когато страна по спора е административен орган, действащ от позицията на вменените му правомощия по закон. Въпрос на практика е дали приложното поле на медиацията може да се ограничи само до административните спорове, свързани с права на потребители.

Зараждане
През 70-те години на XX век придобиват популярност нови подходи за разрешаване на спорове, характеризиращи се с различни дълбочина и интензитет. Първоначално се разпространяват в САЩ, впоследствие в Канада, Франция, Белгия, Австрия, Великобритания и др. Тези способи са обединени под общото наименование "алтернативни способи за решаване на спорове" и представляват съвкупност от неконвенционални практики за справяне с конфликтни ситуации. Основна тяхна особеност е, че проблемите се решават по мирен и толерантен начин чрез прякото участие на страните, които съвместно или с помощта на трето лице търсят начини за взаимноизгодно решение. В тази група се включват медиацията, помирението, преговорите, дейността на омбудсмана и др.

Медиация се провежда и в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 3, ал. 2 от ЗМ). Редакцията на този текст също е обект на тълкуване - практиката ще определи при кои случаи прилагането на медиацията в сферата на наказателноправните отношения е допустимо. Опитът в други държави сочи, че медиацията е подходящ способ за уреждане на отношенията между жертва и извършител на престъпление.

Възприет е принципът, че медиация е приложима и при решаването на други спорове, стига закон или друг нормативен акт да не предвижда друг ред за сключване на спогодба.

Какви са принципите на медиацията?
Принципите на медиацията, основните от които - посочени в Закона за медиацията, а по-голямата част и международно възприети и присъстващи в правната рамка на медиацията в повечето държави по света, които имат такава уредба, са:

• Доброволност (чл. 5 от ЗМ) – страните участват в процедурата по своя воля и могат по
всяко време да се оттеглят, като всяка от страните има право да прекрати процедурата.

• Равнопоставеност (чл. 5 от ЗМ)– всяка от страните има равни възможности за участие в процедурата по медиация /равнопоставеност при срещите с медиатора, както и в изслушването и обсъжданията, при участието на правни помощници на страните./

• Неутралност (чл. 6 от ЗМ) – медиаторът не налага решение по спора, всички въпроси в процедурата по медиация се уреждат по взаимно съгласие на страните.

• Безпристрастност (чл. 6 от ЗМ) – медиаторът не проявява пристрастност. /медиаторът е длъжен да обяви дали е налице конфликт на интереси, чрез подписването на декларация за безпристрастност от медиатора в началото на процедурата, както и чрез възможността за отвод на медиатора по негова инициатива или по искане на някоя от страните.

• Поверителност (чл. 7 от ЗМ)
- Вътрешна: Медиаторът не може да съобщава обстоятелства, които са му поверени от една от страните по спора, на другите участници, без съгласието на страната, която е разкрила съответната информация.
- Външна: Участниците в процедурата са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.
Поверителността се гарантира по няколко начина:
– Страните и медиаторът/медиаторите подписват споразумение за медиация, в което се съдържа клауза за поверителност на процедурата и ангажимент за спазването й.
– Адвокатите или други експерти които участват в процедурата, подписват декларация
за поверителност.
– Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му
доверени от участниците и имат значение за решаване на спора-предмет на
медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.
Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска при изрично
изброени в закона случаи, свързани, например, с нуждите на наказателния процес,
защита на обществения ред, закрила на интересите на деца, предотвратяване на
насилие, и т.н.

Видовете медиация /в зависимост от намесата на медиатора/, са фасилитираща, оценъчна и трансформираща.

• Фасилитиращата, наречена още подпомагаща медиация, е първоначалната и най-разпространена форма на медиация през 20-ти и 21-ви век. При нея медиаторът управлява процеса на преговори, за да помогне на страните да постигнат взаимно приемлив резултат. Медиаторът води разговора, анализира фактите и търси интересите зад позициите, за да разработи заедно със страните, основани на тях варианти за решение. Медиаторът не прави предложения и не дава препоръки. Страните трябва да постигнат резултата на базата на информираност и разбиране. Колкото повече разработването на ориентираните към интересите предложения се отдалечава от позициите, толкова повече тази форма на медиация се доближава до трансформиращата медиация.
Кога е подходяща: Ако страните предпочитат да бъдат подпомогнати от медиатор, който улеснява комуникацията помежду им, насърчава разбирането на проблемите, фокусира страните върху техните интереси и търсенето на творческо разрешение на проблема, за да даде възможност за постигане на собствени решения на проблемите им, страните биха предпочели фасилитираща медиация.

• Оценъчна медиация: медиаторът подпомага страните като изяснява слабите страни на техния случай (основно правните им аргументи). При нея се прави анализ по-скоро по правната ситуация, отколкото по интересите и нуждите на страните. Медиаторът може да направи препоръки и предложения по отношение на резултата от спора. Той използва основно отделни срещи или совалкова дипломация. Обикновено оценъчният медиатор е юрист или експерт в материята на спора, избиран от страните именно заради експертните му качества и възможността да прецени и да им даде мнение за това, какво би се случило в евентуален съдебен процес. Оценъчната медиация може да обсъжда както позициите, така и интересите. В последния случай тя може да премине към трансформираща медиация.
Кога е подходяща: Ако целта на страните е да преценят своите шансове в евентуален
съдебен спор, или да получат известни напътствия относно подходящите основания за
уреждане – въз основа на закона, практиката в бранша или технологията, те ще изберат оценъчна медиация.

• Трансформираща медиация: процес на трансформация на гледните точки на страните и на възприемането им спрямо другия, както и на отношенията им. Тя се основава на диалог, при който се постига признаване на интересите и нуждите на другата страна. Този вид медиация залага на способностите на страните и опитва да ги засили и направи полезни.
Кога е подходяща: Ако страните се нуждаят от преобразуване на отношенията им и
същевременно „допускане”2 и „признаване” от всяка от страните на нуждите, интересите, ценностите и възгледите на другата страна, те биха избрали трансформираща медиация.

Процедурата

може да започне въз основа на предложение на едната или на двете страни по спора, както и на съда, пред който е отнесен спора им, или на друг компетентен орган. (чл.11, ал.1 от ЗМ) Във всички случаи, за да започне и да се проведе процедурата по медиация, е задължително и двете страни да са изразили ясно и недвусмислено съгласието си да участват. За начало на процедурата по медиация се счита денят, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването й, а когато липсва изрично съгласие – денят на първата среща на всички участници с медиатора. (чл.11, ал.2 от ЗМ).

Забележка: Въз основа на изискванията на Директива 2008/52/ЕО в Закона за медиацията през 2011г., е добавен нов член 11а, който предвижда, че „давност не тече, докато трае процедурата по медиация”. Тъй като началото на медиацията е изрично установено в закона, проблем може да възникне по-скоро с установяването на момента на приключване на медиацията, от който давността започва отново да тече. Когато медиацията е приключила със спогодба, датата на спогодбата ще е тази на приключване на медиацията. Когато обаче няма спогодба или спогодбата не е писмена, датата на приключване по-трудно може да бъде установена, тъй като в процедурата по правило не се водят протоколи. В съдебната програма за медиация към Софийски районен и Софийски градски съд, както и в частните центрове за медиация, приключването на медиацията се документира – в съобщение (кратък информационен формуляр или отчет на медиатора до съда или ,съответно, до центъра за медиация, в който се посочва датата на прекратяване на процедурата и причината за него). Когато обаче не е ясно дали медиацията е приключила, поради това, че страните не са заявили ясно, дали ще продължат или се отказват от медиацията (няма насрочена следваща среща или те не са се явили на последната с някакво извинение, или посочват, че са в процес на обмисляне на следващите стъпки в медиацията), то има риск от умишлено забавяне на процедурата. Именно за да се избегнат подобни злоупотреби от недобросъвестни страни и да се улесни доказването на датата на приключване, с измененията от 2011 г. в чл. 15 от Закона за медиацията е предвидено ново основание за прекратяване на процедурата – изтичането на 6 месеца от началото й. На практика това означава, че максимално предвиденият от закона срок на спиране на давността е шест месеца, считано от датата на започване на медиацията.

Споразумението за медиация

е актът, с който страните изразяват съгласието си да участват в процедура по медиация, като ангажират конкретен медиатор, който да им съдейства и договарят условията на провеждането на процедурата. То следва да се разграничава от споразумението, което страните постигат в резултат от договарянето в процедурата по медиация. Последното се нарича често и спогодба със смисъл, много близък до този, който се влага в това понятие в ЗЗД и ГПК. Въпреки че законът не изисква подписването на споразумение за медиация, той предвижда медиаторът да изиска от страните тяхното писмено или устно съгласие за участие - чл.13 от Закона за медиацията, чл.24 от Наредбата по чл.8 от Закона за медиацията. На практика това означава, че процедурата може да започне и без формалното подписване на споразумение за медиация, стига да е налице изричното устно съгласие на страните. Подписването на споразумение за медиация обаче е препоръчително и е масова практика по света, както и в България. Причината за това е, че освен че урежда основните ангажименти на страните и медиатора и условията на процедурата по медиация, то има и психологическото значение на първото съгласие на страните в процеса на разрешаване на спора им. Освен в споразумение за медиация, е възможно съгласието за медиация да е уговорено и преди да е възникнал спор, като клауза от договор. В този случай страните могат да уговорят и конкретни изисквания към процедурата по медиация – място, език, и към медиатора – специфична квалификация и опит и т.н..

Приключване на медиацията:

- Приключването на медиацията със спогодба, която:
а) изцяло изчерпва предмета на спора;
б) е по част от спорните въпроси;
в) изчерпва предмета на спора и се включва в съдебна спогодба/решение (при висящо дело);
г) служи като основа за страните да направят изявление за оттегляне/отказ от иска/молба при спорна съдебна администрация (напр. дела по ЗЗДН, Хагска конвенция);
д) е с порок, отстраним в съдебно заседание;
е) е по въпроси, които не попадат в предмета на висящото дело (ако има такова) и по преценка на съдията не се включва в съдебна спогодба/решение (несъвпадащо с предмета на делото)

- Приключване без спогодба:
Медиацията би могла да бъде прекратена без спогодба, когато някоя от страните реши да се оттегли от процеса на медиация или медиаторът има сериозни причини да смята, че медиацията не би довела до уреждане на спора, както и в други случаи, предвидени в приложимото право, приложимите правила за медиация или споразумението за медиация. Когато медиацията приключи без спогодба, се препоръчва медиаторът да обобщи въпросите, по които страните имат сходни виждания или по които са постигнали напредък по време на медиацията, както и да насърчи страните да се срещнат отново скоро след това. Подходящо е да се насрочи следваща среща или телефонен разговор, което да даде възможност на медиатора да подпомогне страните в усилията им да продължат процеса на разрешаване на спора, ако те възнамеряват да го разрешат. В някои случаи тези последващи обаждания водят до спогодба, тъй като страните са имали достатъчно време да обмислят всички други опции и да направят разумен избор за постигане на спогодба. Дори когато не е постигната спогодба, медиацията може да е била полезна за страните Във всички случаи, дори когато изгледите за постигане на спогодба не са големи, целта е страните да бъдат подпомогнати да подобрят начина, по който комуникират помежду си, така че да са в състояние да обсъждат по-лесно спорните въпроси и да постигнат по- голяма яснота и разбиране на проблемите и на възможните начини за решаването им. Смята се, че медиацията е протекла успешно, когато страните са подобрили отношенията и/или комуникацията помежду си и е намаляло напрежението при общуването им, както и когато са получили повече яснота относно фактите по спора и вижданията на всяка страна за тях. Когато медиацията завършва без спогодба, при наличие на висящо съдебно дело, страните следва да уведомят съда за изхода от медиацията.

Спогодба

Съдържанието и формата на спогодбата се определят от страните. Формата може да бъде устна, писмена и писмена с нотариална заверка на подписите на страните по спора. Съгласно Закона за медиацията, когато спогодбата е писмена, тя трябва да съдържа:
• мястото и датата, на която е била постигната,
• имената на страните и техните адреси,
• за какво се съгласяват страните (права и задължения на всяка страна),
• името на медиатора,
• датата на започване на процедурата, и
• подписите на страните. (Чл. 16, ал.1 от Закона за медиацията).

В допълнение към тези реквизити на спогодбата, законът дава възможност на страните по тяхна преценка да предвидят и отговорност за неизпълнение на предвидените в спогодбата задължения. (Чл. 16, ал.2 от Закона за медиацията).

Действие на спогодбата
• Споразумението обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата.
• Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили, и не може да противоречи на закона и морала. (чл.17 от Закона за медиацията)
• възможността за принудителното й изпълнение /когато няма заведено съдебно дело по спора, разрешен чрез медиация/;
• Спогодбата, постигнато в процедурата по медиация - има пълната сила на съдебна спогодба, след като бъде одобрена от съд.
• Когато спогодба, която урежда задължения за плащане на суми или други заместими вещи, както и за предаване на вещи, бъде нотариално заверена, може да бъде поискано от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист – съгласно чл.418, ал.1 във вр. с чл.417, т.3 от ГПК. Изпълнението на спогодбата се извършва по реда на Заповедното производство, Глава 37 от ГПК).
• Когато има заведено съдебно или арбитражно дело по спора, разрешен чрез медиация:
- постигнатата в медиацията спогодба може да бъде представена на съдията/арбитъра по съответното дело за одобрение като съдебна/арбитражна спогодба.
- страните директно да изпълнят спогодбата, без да търсят закрепването й като съдебна спогодба и делото да бъде прекратено.

Спиране на процедурата
По силата на чл. 14, ал. 1 от ЗМ медиацията се спира:

1. по общо съгласие на страните или по искане на една от страните;

2. при смърт на медиатора;

3. при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в независимостта, безпристрастността и неутралността на медиатора.

Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват компетентния орган за спирането на процедурата по медитация (чл. 14, ал. 2 от ЗМ).

Прекратяване
Процедурата по медиация се прекратява при наличието на някоя от следните предпоставки (чл. 15, ал. 1 от ЗМ):

1. с постигането на споразумение;

2. по взаимно съгласие на страните;

3. при отказ на една от страните;

4. при смърт на страна по спора;

5. при прекратяване на юридическото лице - страна по спора;

6. с изтичане на 6 месеца от началото на процедурата.

Съгласието на страните за прекратяването на спора им трябва да бъде изразено ясно и недвусмислено. При прекратяване на процедурата по медиация висящото производство, което е било спряно, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона (чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗМ).

Медиаторът има право да прекрати медиацията, ако собствената му преценка и етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по законен или етичен начин (чл. 29 от Наредба № 2).

ПРЕДИМСТВА НА МЕДИАЦИЯТА:

1.Свобода
способ за разрешаване на спорове, който позволява на страните при спор сами да решат проблема си, да защитят интересите си и да запазят отношенията си.

2. Доброволна
Започва по желание на страните и продължава докато те преценят.

3. Поверителна
Всички обсъждания и документи в процедурата са поверителни и не могат да бъдат разкривани от участниците в нея както на трети лица, така и на друг участник в процедурата по медиация, без изричното съгласие на страната, дала информацията. В защита на поверителността се подписват декларации за поверителност от участниците, а медиаторът има право да откаже да свидетелства в евентуален съдебен процес по същия спор.

4. Неутрална
Медиаторът е независим, неутрален и безпристрастен експерт, който помага на страните да преодолеят напрежението помежду си, да общуват по-лесно, да изяснят спорните въпроси, интересите и нуждите на всяка от страните, да преценят плюсовете и минусите на възможните решения и да изберат най-изгодното и реалистично за двете страни решение.

5. Бърза
Процедурата по медиация се провежда в една или няколко срещи, в зависимост от сложността на случая. Смята се, че след няколко срещи има яснота дали спорът може да приключи със споразумение.

6. Икономически изгодна
Тъй като времето за разрешаване на спора е кратко, таксата, която страните заплащат за медиация обикновено е малка в сравнение с обичайните разходи за разрешаването на един спор в продължение на месеци и години. Наред с това се спестяват допълнителните разходи, свързани със съдебното производство, както и време и енергия, необходими за разрешаването на спора.

7. Страните са господарите
Процедурата се провежда по правила, определени съвместно от страните и медиатора, и във време и място, удобни за страните.

8. С резултат, изгоден за двете страни
Тъй като страните сами вземат решение как да бъдат разрешени спорните въпроси помежду им, така, че да отговарят на интересите им, обикновено и двете страни са удовлетворени от резултата. По тази причина постигнатото в медиацията споразумение най-често се изпълнява бързо и доброволно.

9. По-добрият метод за разрешаване на спорове /в сравнение със съда и арбитража, в случаите когато е приложима/
- В съдебната и арбитражната процедура решението се взема от съдия или арбитър;
- При медиацията страните сами разрешават спора с помощта на медиатор;
- При съдебната и арбитражната процедура решението се взема от съдията или арбитъра въз основа на приложимото право;
- медиацията решението се взема въз основа на личните нужди и бизнес интересите на страните;
- Съдебното и арбитражното производство се развиват по строга формална процедура, предвидена в закон или правилник. Решението се взема въз основа на закона;
- Медиацията е неформална и гъвкава процедура. Етапите и начинът на провеждане зависят от вида на спора и нуждите на страните.